Предсрочно погасяване: 935 € или 26 618 € — и защо голямото число не е по-добрата сделка

Имаш пари настрана и кредит, който те дразни. Логиката казва: махни го.

Понякога логиката е права. Понякога не е. Разликата е в един процент — и точно той обяснява защо спестени 935 € могат да са по-добра сделка от спестени 26 618 €.

Случай 1: потребителски кредит

Потребителски кредит от 10 000 € при 8,91% за 5 години. Това е средната лихва по нови потребителски кредити в България по данни на Европейската централна банка — с датата при източниците.

Сега: изкарал си две години и имаш пари. Остатъкът по главницата е 6 523 €. Ако продължиш да плащаш до края, ще дадеш още 7 457 €.

Погасяваш сега → спестяваш 935 €.

Почти хиляда евро за едно решение, взето в един следобед. При лихва около 9% това почти винаги е правилният ход.

Случай 2: жилищен кредит

Жилищен кредит от 120 000 € при 2,42% за 25 години — средната лихва по нови жилищни кредити, същият източник.

След 5 години остатъкът по главницата е 101 427 €. Останалите вноски до края са 128 044 €.

Погасяваш сега → спестяваш 26 618 €.

Двайсет и шест хиляди евро. Изглежда очевидно, нали?

Защо 26 618 € не е по-добрата сделка от 935 €

Защото двете числа не измерват едно и също нещо.

Първите 935 € са спестени върху остатък от 6 523 €, който се топи за три години. Вторите 26 618 € са спестени върху 101 427 €, които се топят за двайсет години.

Различни суми, различни срокове. Единственото общо между тях — и единственото, което наистина има значение — е лихвеният процент: 8,91% срещу 2,42%.

Защото при предсрочно погасяване печалбата ти винаги е точно лихвата по кредита. Нищо повече. Парите, които даваш на банката, „печелят“ толкова, колкото е процентът, който спират да начисляват.

Голямото число при жилищния кредит идва от голяма сума и дълго време, не от добра сделка.

Затова истинският въпрос не е „колко ще спестя“, а: има ли нещо друго, което тези пари правят по-добре от 2,42% годишно? При 8,91% алтернативите са малко. При 2,42% са повече.

Това вече е решение, което зависи от твоето положение, от сигурността на дохода ти и от това колко спокойно спиш с кредит. Не е нещо, което сайт може да реши за теб — и всеки, който ти го реши в едно изречение, продава нещо.

Трите неща, които се пропускат

1. Таксата за предсрочно погасяване. Законът ограничава размера ѝ и в общия случай тя намалява или пада след първата година изплащане. Но точното число е в твоя договор, в клаузата „предсрочно погасяване“. Прочети я, преди да сметнеш каквото и да е — тя се вади директно от спестеното и при малки суми може да изяде голяма част от него.

2. Парите не се връщат. Щом дадеш 6 500 € на банката, те са там. Ако след два месеца ти трябва спешно сума, ще вземеш нов кредит — почти сигурно по-скъп от този, който си погасил. Затова редът е: първо буфер за непредвидени разходи, после предсрочно погасяване с онова, което остава.

3. „Намали вноската“ и „намали срока“ не са едно и също. Повечето банки те питат какво избираш. По-кратък срок спестява повече лихва. По-ниска вноска дава повече въздух всеки месец. Първото е по-изгодно, второто е по-сигурно — и при несигурен доход второто може да е по-умното.

Редът, по който си струва

Ако имаш няколко задължения, редът не зависи от сумите: започни от най-високия лихвен процент.

Кредитна карта преди потребителски кредит. Потребителски преди жилищен. Не защото сумата е по-голяма, а защото процентът е по-висок — а процентът е цялата печалба.

Човек, който погасява жилищния си кредит при 2,42%, докато има сметка по кредитна карта, губи пари с всеки месец. Усещането е, че прави нещо отговорно. Сметката казва друго.

Сметни твоя кредит

Калкулаторът за кредит ти дава вноската, общата сума и общата лихва при твоите условия. Оттам виждаш какво наистина плащаш — и колко от него още стои пред теб.

А ако кредитът е за кола или за жилище, помни, че той е само едно перо от сметката: реалната цена на колата и на жилището включват доста повече от вноската.