Лизингът ти казва вноската, не лихвата. Ето как да я извадиш за две минути

Питаш колко струва колата на лизинг. Отговорът идва бързо и уверено: „Триста и двайсет евро на месец.“

И спираш да питаш, защото звучи като пълен отговор.

Не е. Вноската не е цена. Вноската е разсрочване.

Какво не ти казаха

Кола за 20 000 €. Самоучастие 20% — 4 000 €. Остават 16 000 €, разсрочени на 60 вноски по 320 €.

Умножи:

Три хиляди и двеста евро. Това е цената на разсрочването — и тя не беше спомената в изречението „триста и двайсет на месец“.

Каква лихва е това

3 200 върху 16 000 е 20% — но за пет години и върху дълг, който намалява с всяка вноска. Затова простото делене дава грешен отговор.

Истинското число е 7,42% годишно.

Сега вече имаш нещо сравнимо. Средната лихва по нови потребителски кредити в България е 8,91%, а по жилищни — 2,42%, по данни на Европейската централна банка (източници).

Тоест този лизинг е по-евтин от среден потребителски кредит и значително по-скъп от жилищен.

Това вече е разговор, който можеш да водиш. „Триста и двайсет на месец“ не е.

Как да извадиш лихвата от всяка оферта

Трябват ти три числа и трите са в офертата:

1. Колко се финансира — цената минус самоучастието
2. Колко е вноската
3. Колко вноски са

Отвори калкулатора за кредит, въведи финансираната сума и срока, и мърдай лихвата, докато вноската съвпадне с офертата. Числото, при което съвпадне, е лихвата, която плащаш.

Ако офертата е проста и честна, ще съвпадне бързо. Ако никаква лихва не дава тази вноска, значи в сметката има нещо, което не ти е показано — и точно това си струва да попиташ.

Четирите неща, които правят лизинга по-скъп, отколкото изглежда

1. Балонната вноска. Някои лизинги завършват с голяма последна вноска, наречена остатъчна стойност. Месечните изглеждат ниски именно защото накрая стои сума, която или плащаш наведнъж, или рефинансираш, или връщаш колата. Оферта с балон не е сравнима с нищо, докато не включиш и него в сметката.

2. Задължителното каско. При лизинг каското обикновено е условие, не избор, и често през конкретен застраховател. Това е реален месечен разход, който не е в „триста и двайсет“.

3. Таксите. За обработка, за управление, за вписване — еднократни и месечни. Те не влизат в лихвата, но излизат от джоба ти. Точно затова съществува ГПР: той ги разпределя във времето и ги превръща в процент, който може да се сравнява.

4. Колата не е твоя. До последната вноска собственик е лизинговата компания. Това има значение при продажба, при преотстъпване и при всеки проблем с плащанията.

Кое е по-доброто

Няма универсален отговор, но има универсален начин за сравнение: превърни всяка оферта в един процент и сравни процентите.

Лизинг при 7,42% срещу потребителски кредит при 8,91% — лизингът печели. Същият лизинг срещу кредит при 5% — губи.

Процентът е единственото, което прави две оферти сравними. Вноската не е, защото тя може да се направи почти каквато поискаш, като се разтегне срокът.

И последното правило

По-дълъг срок значи по-ниска вноска и повече платена лихва. Винаги, без изключения.

Ако вноската ти се вижда висока, по-дългият срок не решава проблема — отлага го и го оскъпява.

Сметни твоята оферта. А преди да решиш колко кола можеш да си позволиш, виж колко струва тя след покупката: вноската е само едно перо и далеч не най-голямото.