Доплащаш 200 € за по-икономичен хладилник. Връщат се за 13 години

В магазина за техника има два хладилника. Единият е 400 €, другият 600 €. По-скъпият е с по-добър енергиен клас.

Продавачът казва изречението, което всички сме чували: „Доплащаш сега, но си ги връщаш от тока.“

Нека го проверим.

Колко точно се връща

Разликата между двата хладилника е около 110 киловатчаса на година. При цена на тока 0,136 €/kWh — данни на Евростат за битови потребители в България, с датата при източниците — това прави 15 € икономия на година.

Доплатил си 200 €.

200 ÷ 15 = 13,4 години.

Хладилникът най-вероятно няма да изкара толкова. А ако изкара, разликата, която си спестил, е по-малка от това, което си дал.

Същата сметка за останалите уреди

Числата за консумация и доплащане по-долу са типични стойности, примерен сценарий, не статистика за конкретни модели. Смени ги с тези от етикета пред теб.

Четири от пет реда са на загуба. Доплащането не се връща в рамките на живота на уреда.

Защо е така именно в България

Не защото уредите лъжат. Защото токът при нас е евтин спрямо цената на техниката.

Икономията се измерва в киловатчаси, а превръщането им в евро става по местната цена. При 0,136 €/kWh сто спестени киловатчаса са 13,60 €. Това е малко пари срещу двеста евро доплащане.

Същата таблица при двойно по-скъп ток изглежда съвсем иначе:

Четирите реда се обръщат. Това е същият уред, същата икономия в киловатчаси — различна е само цената на тока.

Затова съветът „винаги вземай най-икономичния“ не е грешен по принцип. Той е внесен от места, където токът струва два-три пъти повече.

Изключението, и защо е изключение

Сушилнята с термопомпа печели убедително, и причината е проста: разликата в консумацията е огромна.

Триста киловатчаса годишно не са същото като сто и десет. Когато разликата е голяма, дори евтиният ток я превръща в сериозни пари.

Същият принцип важи за всичко, което работи много часове и харчи много: отоплителните уреди, бойлерът, климатикът. При отоплението разликата между най-евтиния и най-скъпия начин е 1 149 € за един сезон — там енергийната ефективност решава всичко.

Правилото: енергийният клас се изплаща там, където разликата в киловатчасите е голяма. Не там, където класът на етикета изглежда впечатляващо.

А митът за стария хладилник

„Смени стария хладилник, харчи ти луди пари.“

Стар хладилник на около петнайсет години може да харчи към 450 kWh годишно, срещу 170 при нов. Разликата е 280 kWh, или 38 € на година.

Нов хладилник за 600 € се изплаща за 15,8 години.

Тоест смяната на работещ стар хладилник само заради тока не си струва. Ако обаче той вече се разваля, шуми, не държи температура или изисква ремонт — смени го. Просто не го прави с очакване, че токът ще плати новия.

Какво наистина мести сметката

Не класът, а ползването:

• Температурата в хладилника. Всеки градус по-ниско от нужното е постоянен разход. Няма нужда от арктически условия за кисело мляко.
• Къде стои уредът. Хладилник до печката или на слънце работи повече. Същото важи за задното пространство: натрупан прах по решетката значи по-лошо охлаждане.
• Колко пъти пускаш пералнята. Половин барабан два пъти струва повече от пълен барабан веднъж.
• На колко градуса переш. Загряването на водата е почти целият разход. 30 вместо 60 градуса е огромна разлика в този ред.
• Дали сушиш в сушилня, когато може на простор. Най-икономичната сушилня е тази, която не си пуснал.

Всяко от тези неща струва повече от енергийния клас — и всички са безплатни.

Как да четеш етикета

Едно, което обърква: при пералните и съдомиялните числото на етикета е за 100 цикъла, а не за година. Ако переш два пъти седмично, това са около 104 цикъла годишно и числото съвпада случайно. Ако переш всеки ден, умножи по три с половина.

При хладилниците числото е за година и е по-пряко сравнимо, защото хладилникът работи еднакво, независимо от теб.

Сметни конкретния случай

Не приемай нито таблицата горе, нито продавача.

Вземи двата етикета, извади киловатчасите, умножи по цената на тока, раздели доплащането на резултата. Числото, което излиза, е броят години, за които доплащането се връща.

Калкулаторът го прави вместо теб: мощност или измерена консумация, часове, цена на тока. Сметни единия уред, после другия, и сравни.

И ако търсиш къде наистина отиват парите в сметката за ток, бойлерът е по-вероятният отговор — той струва колкото петнайсет телевизора. Уредите в режим на готовност са точно обратното: за тях се говори най-много и струват най-малко.